Защо си сама?
“– Да ти кажа, Ева… мъчно ще ти бъде отсега нататък.
Трябва да направиш един единствен избор – да се изкачваш по стълба (и да гледаш отвисоко), или… да слизаш по нея. “
…Ще срещаш момчета в костюми, с леко свити в талията сака (за да наподобяват по-високи), с ризи в нюанса на розовото.
Единствената им демонстрация на романтика ще се свежда до това да изберат вино с един доста внезапен и пай жест „ Шардоне “ (което би трябвало да значи, че са върли познавачи на бялото вино)….
Ааа, и да платят сметката.
И толкоз.
След това, в тоалетната в бара, да се целят в огледалото с леко присвити очи и да наместват ревера на сакото си, уверени.
Че са мъже.
От онази порода, „ рядка “ порода.
Тяхната порода!
Ще срещаш същата „ порода “ в костюми, с хубави часовници и бляскав пост, с добра работа… мъже, които с отработен жест ще подават по една от купчето визитки в джоба си и ще изчакват всички да утихнат, с цел да опишат по какъв начин са взели изпитите си в влиятелни университети и по какъв начин с две-три образования и умения са повече – от всички на масата.
Взети дружно.
Взети дружно, ще ги чуваш да подлагат на критика гневно шефа си, който “няма избрани умения, не взема верни решения, пък е притежател, абе… българин! “
Взети дружно, всички ТЕ – тези лъскави и елегантни отработени усмивки, ще са едно незадоволително его, догонвано обезверено с лъскави лизингови (или служебни) автомобили; ще са момчета, ще са плоски похвали какъв брой са красиви къдриците ти, ще са питейни заведения, ще е всеобщ алкохол, ще е с много лед…, ще са упоритости.
Ще мечтаят за повече, в сравнение с имат, ще имат по-малко, в сравнение с желаят, и ще дават тъкмо толкоз, колкото могат да понесат!
Ще са цитати от книги и филми – евтини и дъвкани, напълнили красивия им, добит от постовете във фейсбук речник, както и бедното им въображение.
Ще ти описват занимателни истории от студентски град, ще чуваш по какъв начин „ в този момент не мога да приказвам, (Брат)! “, и ще се питаш… дали в действителност знаят, че „ приказки от хиляда и една нощ “ не е просто лаф.
Ще си тръгваш, с онази твоя физиономия, на жена, която обмисля какво тъкмо да облече на следващия ден, загледана разсеяно през стъклата на колата.
Жалко.
Жалко, че оня който кара, няма по какъв начин да види лицето ти в отражението на страничното огледало.
Би схванал! – неясно обаче.
Смътно би позволил какъв е отговора на въпроса, който всички ти задават:
„ Защо си сама? “
Защото ти не се примиряваш, да си мотив за на ниска цена откъс, сладникава снимка…
Не си всеобща, не ти се слушат „ приказки “, ти….Ти искаш да ти описват!
И ще премълчаваш това, което не се учи в „ свободен “ университет, заплатен с заем.
Да им имам свободата, почтено!
Че мъжете не ги вършат настоятелен вършиме ръбове на панталона и че модерната риза не е гаранция за грациозност! (просто тъй като розовото не отива на всеки!!!)
Че постът от визитката не е персоналният им автограф.
Че подписът им, без името на компанията, за която работят, не коства пукната пара!
Това, че името им попада някъде в платежните ведомости, не ги прави водачи.
Че положителната работа не постоянно стартира с „ управител “!
(Че “мениджър ” е разбиране, употребявано, с цел да се утоли потребността да звучим съществено и рядко се среща в ръководещата му форма).
Че да критикуваш оня, който ти дава опция да свършиш нещо смислено в тоя живот, не го прави по-голям простак, в сравнение с си ти самия!
Ще знаеш, че тия упоритости, облечени в костюми, назовават елементарната вечер, прекарана под някое нощно небе, остаряла и недодялана демонстрация на романтика.
Не тъй като се срамят от романтиката.
А тъй като просто не я умеят!
Там, под някакво си! Небе, няма кой да ги вижда, да следи дефилетата на новите им обувки (или джанти) и да приветства заучените им речи (състоящи се от още по-заучените им фрази).
И ще бъдеш сама.
Ти ще избираш да си такава.
Ще се натъжаваш, когато те упрекват, че вярваш в приказки и принцове, и един ден ще се умориш.
Но единствено да обясняваш.
Мъжете, в онази форма и положение, в която изрично могат да се нарекат такива, са малцина, малко на показ и малко … в действителност.
Дали се обличат със личен шивач, или носят кожени якета, е все едно – и в двата случая са неустоимо елегантни.
Вероятно могат да си разрешат и риза от най-скъпия бутик в Европа, само че в случай че не им отива, колкото и да е съвременна, няма да я облекат.
Те не са клоуни!!!
С наслада биха ти дали сакото си, до момента в който правиш неуместни опити да броиш звездите, и не биха се поколебали да те поправят, че всъщност…. ги броиш наопаки!
Да бъдат сантиментални, даже и с цената да наподобяват неуместно, тъй като за тях е все едно дали ги следят хиляда чифта очи или единствено твоите.
Биха се смяли с теб! Биха говорили до сутринта!
Биха признали, че са изтощени!
Биха се признали за победени!
Биха се влюбили!
Без да се оправдават за мълчанието и за сложния си темперамент, каквито и истерични госпожици да са пропищяли точно от него.
Покрай тях мъчно се задържат девойки, които не схващат насрещни мълчания, незачитащи строшен нокът и сълзливи молби за разходки в мола.
Това не са мъже, които ще изясняват кои са, нито ще се оправдават за това.
Ще си носят търпеливо, както кръста от характера си, по този начин и следствията от него.
Каквото и да работят, ще работят доста.
Ще подлагат на критика гневно, само че не като книжни мишлета, предпазени от сигурността на виртуалния си профил, а право в очите на оня, който е изтеглил „ печелившия билет “ да се запознае с острия им взор.
Такива мъже не се крият – по тази причина държат главата си постоянно високо.
Такива мъже не бягат – по тази причина походката им е отмерена.
Такива мъже се усмихват рядко, тъй като рядко някой печели усмивката им.
Някои ги назовават елементарни темерути.
Ти ги наричай “принцове ” или “лоши герои ” – отново по твой текст, и не се оправдавай за думите си.
Разбери, че имаш два разновидността – да си дамата на някой (името от визитката), или да си
Жената ДО някой. (като ЖЕНАТА и ТОЙ са изписани с еднообразно основни букви)
П.С. Ако отново те попитат за какво си сама, разкажи им това.
Текст: Ева Колева, Fashioninside.bg
